Hello, today I want to tell you what happens when children come into our lives. You've probably all noticed some difference before-now, but let's think about this a little more.
Let's start with what our life is like when we are childless, meaning we don't have a child of our own to take care of yet.
Life is wonderful!
You'll say that's not true, we have stress from work, lots of commitments, we love going out to bars and different restaurants. We have all the time in the world to have fun, of course when we're not at school/uni or work.
We ### Talk to seniors who share our interests.
When we've become parents things change.
We learn even at 3 o'clock in the evening at the slightest sound of a baby to jump up and check if everything is okay. Even a few mothers have shared with me that they were startled in the evening and went to their baby to check if he was breathing because there was a calm night where the baby was not crying, but was sweetly sleeping.
One of the most interesting and exciting conversations of the mother starts to become "what did the baby do in his diapers" or the sadness and worry when " the baby did not do something in the diaper" as there things are explained very colorfully... what amount, what thickness, what color. I honestly think every woman goes through this moment.
Another interesting moment is the talk about the baby's teeth coming in. he gets restless because it's something new to him, often crying and no one knows what to do until the baby starts wanting to bite everything that's around.
And let's not talk about the moment with the crawling... then the mother can talk for hours about how many steps the child has taken, whether it grabbed on to something or took its steps without help.
We learn that playgrounds are our greatest friend. Since we've been inside with the child all day, when the time comes to take him outside to enjoy the swings or slide for a bit, we get to meet adults. We enjoy the progress that other children have made and we look forward to telling our child's daily story.
As strange as it may sound when the kids come along, they start to become our main focus. All of our time and effort is concentrated on teaching the child something, getting them to eat or at least try a new fruit, vegetable or certain food but prepared differently. We want to provide him with everything we didn't have. At least in my imagination, unless you were born into some royal family and had unlimited finances there is no way that when we were little we didn't have something. Now as parents we want to give our children all of that and more because times are changing and we have access to more diverse resources like food and technology to make our lives easier.
Здравейте, днес искам да ви разкажа какво се случва когато се появят децата в живота ни. Вероятно всички сте забелязали някаква разлика преди-сега, но нека се замислим малко повече по темата.
Да започна с това какъв е живота ни когато сме без деца, тоест все още нямаме свое дете за която да се грижим.
Живота е прекрасен!
Ще кажете че не е вярно, имаме стрес от работа, много ангажименти, обичаме да излизаме по барове и различни ресторанти. Имаме цялото време на света да се забавляваме, разбира се когато не сме на училище/университет или на работа.
Разговаряме с възрастни хора, които имат нашите интереси.
Когато вече сме станали родители нещата се променят.
Научаваме се дори и в 3 часа вечерта при най-лекият звук на бебето да скочим и да проверим дали всичко е наред. Дори няколко майки са споделяли с мен че са се стряскали вечерта и са отивали до бебето си да проверят дали диша защото е имало една спокойна вечер в която бебето не е плакало, а е сладко е спяло.
Един от най-интересните и вълнуващи разговори на майката започва да става "какво е направило бебето в пелените си" или тъгата и притеснението когато " бебето не е направило нещо в пелената" като там нещата се обясняват много цветущо... какво количество, каква гъстота, какъв цвят. Честно казано мисля че всяка жена преминава през този момент.
Друг интересен момент са разговорите за появата на зъбите на бебето. то става неспокойно защото това е нещо ново за него, често плаче и никой не знае какво да прави, до момента в който бебето не запоне да иска да захапе всичко което е наоколо.
А за момента с прохождането да не говорим... тогава с умиление майката може да говори с часове колко крачки е направило детето, дали се е хванало за нещо или е направило крачките си само без помощ.
Научаваме се, че детските площадки са най-големият ни приятел. Тъй като целият ден сме били с детето във вкъщи, като дойде момента да го изведем малко навън за да се порадва на люлките или пързалката, ние успяваме да се срещнем с възрастни хора. Не ни прави впечатление че дории тогава най-популярните теми за разговор отново са децата. радваме се на прогреса които имат другите деца и нетърпение чакаме и ние да разкажем дневната история на детето ни.
Колкото и странно да звучи когато се появят децата, те започват да стават основна наша цел. Всичкото ни време и усилия се концентрира за да научим на нещо детето, да го накараме да яде или поне опита нов плод, зеленчук или определена храна но приготвена по различен начин. Искаме да му предоставим всичко което ние сме нямали. Поне в моята представа, освен ако не си роден в някое кралско семейство и да се е разполагало с неограничени финанси няма как когато сме били малки нещо да не ни е липсвало. Сега вече като родители искаме да дадем всичко това на децата си и дори повече, защото времената се променят и имаме достъп до по-разнообразни ресурси като храна и технологии за улесняване на живота ни.
